Скоростта на електромагнитните вълни

През 2000г.вестниците публикуват сензационната новина,според която две различни групи изследователи,едната италианска (от института за проучвания на електромагнитните вълни във Флоренция)и другата Американска (от института за проучвания в Принстън)доказват възможността да се изпревари скоростта на светлината.Италианската група успява да я превиши с 25%,докато Американската-с 300 пъти повече.Става дума обаче за резултати,които са в противоречие с теорията на относителността на Айнщайн(според която нито една информация не може да надхвърли скоростта 300 000 км\сек)и следователно самите учени академици,изследователи и автори на експериментите,бързат да омаловажат "новото" откритие.Ортодоксалните учени заявяват,че електромагнитните вълни,от които се състои сигналът,пренасящ информацията,продължават да се разпространяват с константна величина на скоростта на светлината,докато само скоростта на групата прехвърля границата на тази скорост.Това явление се обяснява обикновенно,като се дава пример с пътници във влак,който се движи с високи скорости.В този случай макар и пътниците да достигат обща скорост,надхвърляща тази на влака,тя не оказва влияние върху скоростта на влака(светлинният сигнал).Така теорията на относителността е спасена,защото в случая не се влиза в противоречие с теорията за светлинната вълна без маса.Въпреки това съществуват доказателства,че информациите могат да се движат със скоростти,по висока от тази на светлината.Италианският доцент Еразимо Реками и проф.Петер Сар от естонският университет в Тарту,макар и да интерпретират експерименталните данни от релативистична гледна точка с противоречиви решения,взети оттук и оттам,доказват и измерват съществуването на тъй наречени вълни Х,притежаващи свръхсветлинни свойства.Немският физик Гюнтер Нимц от университета в Кьолн също измерва свръхсветлинните вълни и ги проверява в лабораторни условия,за да потвърди или отхвърли възможността за придвижването на информация със свръхсветлинни скоростти.Още по времето си на първите експерименти той успява да предаде цялата 40та симфония на Моцарт със скорост 4,7 пъти по висока от скоростта на светлината,а през 2007г. резултатите от експериментите,които провеждат заедно с Алфонис Щалхофен,обявяват публично.Но този път не става само на въпрос за скоростта,на вълнова група,а за сигнали,предавани със скорост много по висока от тази на светлината.Експеримента се провежда,като се използват микровълни от фотони,пакети енергия,които са придвижени на мига между две отдалечени призми на разстояние около метър една от друга.Този ефект се определя като квантов тунел и е демонстриран и от физика Раймънд Чиао, от университета в Бъркли.И в неговият случай обаче ефектът на квантовият тунел се интерпретира в полза на теорията на относителността, или не като опровержение,а като "изключение което потвърждава правилото".
Принципът,че скоростта на светлината е постоянна величина,е чисто и просто непонятен,той не е подкрепен от обективно съществуващи факти.Той е недоказуем и непотребен.Отхвърлянето на принципа че скоростта на светлината е постоянна величина,и на геометриите,основаващи се на него,може да стане чрез концепцията за сливане между двете измерения на пространство и време.Трябва да бъде отхвърлена претенцията,че този принцип представлява истинско описание на физическият свят.
-Хърбърт Айвс-.




 сигналът,пренасящ информацията