Решението на Шварцшилд се използва от официалната научна литература като свидетелство за едно от най големите завоевания на Айнщайновата физика в предвиждането на прецесията на перихелий на сложни планетарни орбити,като тази на Меркурий.Въпреки това физиците "еретици",като Марко Тодескини,Хърбърт Айвс и Рандълс Милс,публикуват теории и уравнения,които са в състояние да обяснят с по голяма точност от Айнщайн тези явления,като обединяват в едно всички вселенски закони в базови концепции,изразени от класическата физика. Айвс,като отделя специално внимание на орбитата на Меркурий и на теорията за общата относителност,потвърждава: "Всички явления на гравитационното поле са включени в тезата,че едно стационарно тяло в гравитационно поле съгласно закона за привличане на Нютон придобива размерите,времето и масата на тяло в същата точка на Нютоново поле,движейки се при падането от безкрайността с придобита скорост. Уравнението №25 дава точното придвижване напред на перихелия на планетата Меркурий.Гравитационното уравнение на Шварцфилд е недопустимо от физична гледна точка.Математическите формули на учените,които пеят "извън хора" на релативистите,са логични и последователни и доказват доколко физиката е податлива на различни тълкования,като се тръгне от самият експериментален резултат.Но това,което определя успеха или провала на една теория,не е правдоподобността в по голяма степен в сравнение с други теории,а икономически,политически и социални фактори извън науката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар