"ефектът Саняк"

През 1904г.Майкелсън замисля нов експеримент,за да провери въздействието на скоростта на въртене на земята ( вместо орбиталната )и на "етерният вятър"върху кинематичната скорост ( геометрия на движението )на светлината,но не успява да намери финансови средства,с които да реализира идеята си.По късно тази идея е подхваната отново и доразвита от френският физик Жорж Саняк,който през 1913г.Реализира специален интерферометър,замислен да улесни наблюдението на отклонението на светлината по време на движението и в етера.Резултата от експеримента,днес известен като "ефекта Саняк",потвърждава очакванията на ученият,който доказва неоснователността на теорията на относителността.Експерименталният резултат всъщност съответства точно на предвижданията,или на понятието "пълно пространство",за което се говори в теорията за етера.Саняк оповестява откритието си пред научната общност с две статии със заглавия"съществуването на светлинният етер,доказано чрез въздействието на етерният вятър в интерферометър,въртящ се еднообразно" и "за съществуването на светлинен етер,доказано с експеримента на въртящият се интерферометър".Въпреки че са изправени пред очевидността на фактите,релативистите Ланжевин,Пост,Лифшиц и др,бързат да изведат формули и да изложат тълкования,събрани от тук и там,за да облекат в релативистични одежди ефекта Саняк.Следователно днес,макар и официалната наука да го смята напълно съвместим с теорията на относителността на Айнщайн,той все още предизвиква известно объркване при тълкуването му сред най-честните и прозорливи ортодоксални физици.Друг известен експеримент,аналогичен като концепция с този на Саняк,се провежда от Майкелсън и Гейл през 1925г.чрез използването на уред с огромни размери.В този случай като платформа се използва самата земя и позволява да се наблюдава въздействието на етера върху светлината по време на дневното въртене.Италианецът Франко Салиери заявява по този повод следното:"за моя голяма изненада теоретиците се занимават твърде малко с "ефекта Саняк",пренебрегвайки големите проблеми,които поставя той по отношение на теорията.Статията на Ланжевин, публикувана през 1921г колкото категорична,толкова и слабо убедителна по същество.Началната и фраза гласи:"Ще покажа как общата теория на относителността обяснява по количествен начин резултатите от ефекта Саняк".Ланжевин първо заявява,че експериментът на Саняк не отрича и не потвърждава с очевидни факти която и да била теория.А след това се заема да покаже,че прилагането на кинематиката на Галилей дава обяснение на наблюденията на Саняк!И това прави със завоалирани със символи, понятия и термини обяснения,заимствани от теорията за относителността,които в крайна сметка по същество си остават 100% класически...Физикът А.Кейли отбелязва,че ефектът Саняк се проявява по очевиден начин и в сателитните системи GPS корекцията на около 7500 наносекунди на ден на часовниците в орбита( или на изоставането им ,дължащо се на скоростта )се изчислява, като се има предвид абсолютната скорост на сателита,съпоставена с абсолютната скорост на земният ориентир,свързан с центъра на земята,въртяща се около слънцето,а не със относителната скорост на часовника,поставен върху сателитите,и тези,които са разположени на земята.Следователно,ако се приеме че скоростта на светлината може да изпревари значително стойността С, тогава скоростта,която трябва да се има предвид,е дадена от С,или плюс минус, скоростта на въртене на земята, около оста и,и така се обяснява и изоставането с 7500 наносекунди на ден. Кейли твърди,че ефектът Саняк се изчислява и прилага всеки ден в модерните технологии за навигация,но учените академици го представят като релативистично явление. Италианският физик Роберто Монти всъщност заявява, че оптичните жироскопи ( чието функциониране се основава на ефекта Саняк ),използвани за въздушната навигация,представляват неопровержимо доказателство за неоснователността на теорията за относителността. Физиката е човешка дейност и от нас хората,е взела недостатъка да разгласява успехите и да укрива трудностите и провалите. И така едно голямо мълчание е обгърнало "ефектът Саняк" ( от 1913г ),които двете теории за относителността са неспособни да обяснят въпреки усилията на Ланжевин, Пост , Ландау и Лифиц.
-Франко Селери-
В експеримента на Майкълсън-Гейл от 1925г. се използва интерферометър с огромни размери, който е чувствителен към въртенето на земята около оста и, и който е съставен от чифт различни инструменти ( въртящи се заедно със земята ),единият от който дава  ефектът Майкълсън-Саняк нулев,дължащ се на недостатъчност,затворена от оптичният път,който функционира като ориентировъчен знак,докато вторият дава ефекта Майкълсън-Саняк положителен поради достатъчно разгърнатата повърхност,затворена от оптическият път на два светлинни лъча. Предмет на дискусия са приблизителните стойностти,които са използвани,за да се получи формулата D=(4w/c0I)(S1-S2)Sin f,където f=41`46`е ширината на експеримента. Като факт разпределянето на данните от експеримента Майкълсън-Гейл показва широки осцилации около константната теоретична стойност (4w/c0I)(S1-S2)Sin f=0,23^3. Уредът Майкълсън-Гейл работи точно като оптичен жироскоп,показвайки в допълнение постоянният ефект,произведен от въртенето на земята около оста и, и отклоненията,дължащи се на високите скорости ( скорост на въртене;скорост,отнасяща се до основната радиация). Майкълсън пропуска обаче да публикува таблицата с експерименталните си данни във времева последователност, които показват ясно,че С,не е универсална константа,в противоречие със специалната теория на относителността. Следователно няма причина,поради която пълният ефект,вече показан от експеримента на Саняк,да се различава от еквивалентният експеримент на Майкълсън-Гейл. Въпреки това резултатите се интерпретират в полза на теорията на относителността. От своя страна Айнщайн винаги умишленно е премълчавал, "опасните открития на Саняк и Майкелсън-Гейл.