На 10 септември 1958г.По време на Конференцията за атома в Женева нобеловия лауреат за физика,японският учен Хидаки Юкава,прави смелото изказване,че е дошъл моментът да се дистанцираме от теорията за относителността на Айнщайн и квантовата теория на Планк, тъй като само така ще може да се обясни истинската природа и поведението на частиците,които изграждат ядрото на атома,В присъствието на известни физици от цял свят ученият отправя похвала към проф. Роберт Хофщатер за това, че е доказъл,че субатомните частици не са елементарни неделими единици,а истински структури,изградени от флуидна субстанция с постоянна плътност,които се движат около оста си със скорости по големи от скоростта на светлината-това,което всъщност открива и доказва с изчисления Тодескини в своята унитарна теория за вселената.По този повод във в-к."Отзвукът на Бергамо"е поместена следната статия:" Изявленията на Юкава се смятат за неопровержими както заради теоретичните и експерименталните основи върху които почиват,така и заради високата компетентност и международен престиж,на който се радва японският учен за това че предвижда още през 1935г. съществуването на "мезона",корпускул,чието съществуване по късно е доказано експериментално.За този си принос в науката японският учен получава през 1949г, нобелова награда.От друга страна, заключенията на Юкава,съвпадат напълно със изводите на 400-те учени,участвали на XXV конгрес на сдружението по физика в САЩ,състоял се в Ню Йорк през март 1956г.На този конгрес се взима решение да бъде отхвърлена теорията на Айнщайн,тъй като в светлината на фактите се оказва изцяло неправдоподобна,и се приемат новите унифициращи принципи, посочени в следващите трудове на Тодескини.
-Теория на привидностите.
-Психобиофизика.
-Преглед на теоретичните и експерименталните основи на модерната физика.
-Качественно унифициране на материята и на нейните непрекъснати и променливи силови полета.
На конгреса на нобеловите лауреати,състоял се във Линдау в Германия през юни същата година,се потвърждават тези резултати,А известният Хайзенберг заявява: "Науката е изправена пред необходимостта да изостави теорията на Айнщайн,защото съдържащите се в нея противоречия не могат да бъдат оздравени с един математически похват и измама".Немският учен добавя също така,че "субатомните корпускули са различни форми на една единственна материя,тоест са сфери от флуидно пространство,което се върти много бързо около оста си,както предвижда Тодескини още през 1936г".След като прави тези изявления пред международната научна общност,е поканен във Франция от почитен комитет,съставен от премиера Бидо и най изтъкнатите Френски учени.В Париж и други Френски университети Тодескини изнася доклади,а после е предложен за нобелова награда,За да оценим по добре значимостта на експерименталните доказателства,които Юкава цитира в подкрепа на теориите на Тодескини,трябва да отбележим че нито една от другите научни концепции, не е в състояние, да обясни строежа на субатомните частици на материята,а също и защо материята има огромна енергия-енергия, която се освобождава при атомната бомба.Самият Опенхаймер-бащата на апокалиптичното средство за масово унищожение,заявява по време на конгреса,състоял се във Женева: "От изчисленията на Абрахам и експеримента Кауфман Айнщайн заключава,че енергията на материята е равна на резултата от масата, по квадрата на скоростта на светлината;но тук остава една въпросителна от физична гледна точка относно тази еквивалентност,която всъщност не е във състояние да ни даде научно обяснение за тази енергия.Това,разбира се,дълбоко ни разочарова и не ни остава нищо друго,освен да напуснем конгреса с чувство на пълна интелектуална депресия".
В цитираните трудове Тодескини доказва,че замествайки безтегловният и неопределим етер,какъвто до сега го е определяла физиката,с триизмерно пространство,изпълнено с постоянна и подвижна плътност като флуид,с движенията на тази единствена първична субстанция,невидима и непрекъсната,могат да бъдат обяснени в количествено и качествено отношение всички физични феномени и да бъдат сведени закономерностите им, до едно единствено математическо уравнение.Въз основа на този унифициран принцип атомът се оказва изграден от сфера на флуидно пространство ( ядро ),което се движи около оста си, със свръхсветлинна скорост и влачи в движение поради триене околното флуидно пространство,а то се движи разделено на много концентрични сфери с постоянна плътност от 10 билиона части от милиметър и със скорости на въртене,които нарастват с увеличение на лъча им до сферичната гранична повърхност,където движението постепенно спира.Тази повърхност е външната граница на атома,който по този начин придобива определен обем в зависимост от скоростта на въртене на централното ядро.Сферичните концентрични слоеве на пространството в движение,намиращи се между ядрото и граничната повърхност,представляват енергийно поле на атома.Така става повече от ясно как около едно сферично зърно от материя (ядро )се появява поле с движение в центъра,което се описва от флуидодинамиката и се забелязва,че между него и ядрената сфера,която го е генерирала,няма съществена разлика,тъй като и двете са изградени от въртящо се флуидно пространство.И така стигаме до уеднаквяване в качествено отношение между материя и поле,което до сега е търсено напразно.Следващите слоеве на флуидно пространство,тъй като имат различна скорост на въртене,поради скъсяване генерират по между си въртенето на малки сфери от пространството,които представляват периферните електрони.По този начин те са принудени да се движат около оста си и около централното ядро.Тъй като сферичните концентрични слоеве имат постоянна плътност,те придобиват скорости,които намаляват периодично.И един електрон,като преминава от единият в другият слой,получава или отдава кинетична енергия,която е точно определена.Това обяснява мистериите на квантите на енергията,останала и до днес неразгадана.Нобеловият лауреат Хайзенберг неотдавна доказва,че за да се обясни ядреното поле,полето на слабите взаимодействия,електромагнитното и гравитационното поле,е необходимо да се въведе като универсална константа минималната плътност,спомената тук горе,на слоевете от пространството,които обкръжават ядрото.Установено е, че този атомен модел потвърждава всички закони,които са установени експериментално и се отнасят до ядрото,изграждащите го части,вътрешното енергийно поле,отделяните радиации и външните химико-физични свойства на химическите елементи.Огромната кинетична енергия която се съдържа в атома,макар той да не се премества като цяло,тоест остава неподвижен в една точка,е резултат от живата сила,дължаща се на присъщото вътрешно движение на сферичната маса на флуида,който я изгражда,движейки около оста си с високите скорости на светлината.
Следователно известната еквивалентност между маса и енергия се идентифицира с уравнението на "живата сила"на Лайбниц,която се използва в механиката от 1716г.,без да има нужда да я доказваме и извеждаме математически,да прибягваме до куп тензориални изчисления,което предвижда теорията на Айнщайн,имаща огромният недостатък,че влиза в противоречие с класическата теория за относителността на Галилей,доказала се през вековете повече от веднъж и с много експерименти.Значимостта от физична гледна точка на това известно уравнение е повече от очевидна,като се има предвид фактът,че разбивайки ядрото,частите му се изхвърлят от ужасяваща кинетична енергия,която всъщност притежават като градивните части на сферичната маса,въртяща се с много висока светлинна скорост.И така, мистериозната структура на материята е напълно разгадана,тъй като е съставена от сфери на пространството,които се въртят около оста си със скоростта на светлината и спрямо флуидното пространство на околната среда в покой.Колкото по голяма е скоростта на въртене на слоевете на флуидното пространство,които изграждат атома,толкова по голяма ще бъде материалната му консистенция и твърдост.Следователно тези качества са привидности,които се дължат на движението на флуидното пространство,съдържащо се в атома,и движението на околната среда.Потвърждение за това е фактът,че витлата на самолетите,които се движат с много висока скорост,се разбиват,все едно че с нарастването на скоростта, въздухът става твърд като здравата материя.С това се обяснява защо атомът,макар и изграден от флуидно пространство и с много финна плътност,е в състояние,завъртайки се със скоростта на светлината,да придобие консистенция и якост на твърдо тяло.Като се има предвид,че всяка частица материя притежава маса и проявява сили на привличане,трябва да заключим,че всички частици от материя,колкото и малки да са те,са въртящи се полета,задвижени в центъра от флуидно пространство.Според посоката на въртене имаме частици и анти частици.Ако те влязат в контакт,се унищожават взаимно,както и съответните полета на флуидното пространство,въртящи се в обратна посока,се спират взаимно,докато не застанат в покой като околното флуидно пространство,от което те вече не се различават,а тяхната зърнеста природа изчезва.Енергията на въртене,която са притежавали преди да се срещнат,се предава на околното пространство,поставяйки го във осицилация.Това през 1955г,доказват по експериментален път, учени в лабораторията в Бъркли-предизвиквайки сблъсъка на антипротона с протона,унищожават и двата корпускула,произвеждайки излъчваща енергия.Определяйки атома като въртящо се поле на флуидното пространство,задвижвано в центъра,може да се обясни как той реагира с центростремителните сили и поддържа в центъра си компресирана ядрена маса и как ядрената маса според условията и същността на корпускулярното бомбардиране,на което е подложена,е в състояние да изхвърли много на брой различни частици.Следователно теорията на привидностите потвърждава възможността да бъдат открити толкова ядрени частици,колкото са условията и какъвто е интензитета на бомбардиране на ядрото.Тази изцяло нова концепция е получила експериментално потвърждение в откритите през последните години 23 корпускули, и тя е тази,която в бъдеще ще води физиците по пътя на създаване на още много на брой фрагменти на материята с характеристики,които трудно можем да си представим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар