Инженерът от Бергамо Марко Тодескини (1899-1988)г провежда особенно значими експерименти,с които доказва несъстоятелността на теорията на относителността и правдивостта на класическата физика.Именно по тази причина обаче учените релативисти отричат и омаловажават научната му дейност,държат се сякаш ученият изобщо не е съществувал.Неудобните му за някои кръгове открития представляват сериозна заплаха за догмите на официалната наука, която чрез математическите си фикции е създала царството на хаоса,в което държи като пленница на свободното познание.Огромната заслуга на Тодескини е,че успява да открие съществуващите връзки между всички дялове на физиката,като преодолява привидните противоречия и така поставя основите за изграждането на нова единна наука.Макар и да има непълноти в теорията му,проучванията му със сигурност представляват важно начало и огромен прогрес в решаването на непоправими парадокси,които налага модерната физика.
С експериментите си Тодескини,се стреми да докаже коректността на вълновата теория на "пълното пространство" с "отпечатъка на Декарт" и да проправя пътя на истинското научно развитие.За него опитите на Майкелсън представляват "първородният" грях на науката,от които произтичат всички останали грешки в модерната физика.Основната му цел е да потвърди ,че експериментите на Майкелсън са изтълкувани погрешно,след което продължава да прави проучвания,за да докаже, че скоростта на светлината е променлива величина.С тези свои усилия, ученият иска да върне науката в коловоза на класическата физика.От измерванията които прави, стига до извода че,етерът е флуид изпълващ цялото пространство с плътност 10 на двадесета степен пъти по малка, от тази на водата, и че движенията му са в основата на всички физични явления.В цялостната си теория обяснява движението на звездите около орбитите им, с ефекта на влачене,предизвикан от вихрите на етера ( който той определя като флуидно пространство ).За Тодескини Слънцето е в центъра на въртящото се поле на флуидното пространство,което се движи подразделено на концентрични слоеве,които имат постоянна плътност и скорост,намаляваща с нарастване на радиуса им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар